Няма как феновете на Президента Румен Радев да не се

 

Няма по какъв начин почитателите на Президента Румен Радев да не се оттеглен и да не се разочароват грубо от неговото държание и каузи. Или по-скоро бездействия. Аз се разочаровах много рано, още когато си прибра юмрука и влезе в сделки. И по негов почин и отбрана във властта влязоха Кирил Петков и Асен Василев.

Помня зеленият документ и по какъв начин всички, които желаеха да го поддържат втори мандат в предприемчив комитет, трябваше да са с маски и документи. Тогава аз го отписах дефинитивно.

Но да разгледаме бездействията му в този момент:

- Той не може насрочи народен референдум без решение на Народното събрание, само че МОЖЕ ДА ВНЕСЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ТАКЪВ РЕФЕРЕНДУМ;

- Той не може да замести решението на Народното събрание, само че можеше с думи да поддържа предлагането на Възраждане в Народното събрание и да насочи изказване до нацията.

- Той не може да резервира лв., само че може да каже мнение, което да е съобразено с голямото болшинство българи, които не желаеме еврото.

- Той може да изкаже позиция по отношение на изказванията на всякакви евроатлантически фигури в Европейски Съюз по отношение на бъдещето на Европа, война с Русия. 

- Той не отиде на парада на 9 май преди години. Оправда се, че няма покана. От друга страна, в случай че искаше, покана щеше да има. Но не искаше. И по тази причина и не отиде, а отиде на някакъв конгрес, проведен от дамата на Соломон Паси.

- Тази година също няма да отиде на парада в Москва. А и там много е дикредитиран с нелепите начинания Три морета и други сходни.

- При тази ширеща се корупция, несръчност, срамно държание и липса на морал измежду политиците, той не споделя нищо. А при започване на първия мандат по какъв начин споделяше....

Ще си направи партия. Ще се опита да резервира властови позиции. Проблемът е различен - той беше президентът на народа, когато излезе с вдигнат пестник. И стана президентът на статуквото, когато прибра юмрука и влезе в сделки зад тила на народа си.

Тотал вреда. От мен - толкоз. Дори ми е омерзително да пиша. Защото Плевналиев си го знаехме, никой не е имал упования към него или условия. Но на Радев се надявахме. Големите убити очаквания.

Във властта няма нито един човек, който да се бори и който да може нещо да направи. Всички са статукво. И ни играят циркове.

Елена Гунчева-Гривова